1. Елиминирайте дълговете си.
Просто изчисление колко пари харчите, за да погасявате дълговете си
всеки месец ще илюстрира това, че елиминирането на дълговете е най -
бързият начин да освободите парите си. Веднъж освободени от дългове
парите ви по - лесно ще отиват за спестявания в бъдеще. Освен това, колкото по - бързо се освободите от дълговете си, толкова по - бързо ще можете да увеличавате спестяванията си.
2. Поставяйте си цели.
По - лесно е за краткосрочни цели. Ако искате да си купите видео игра,
разберете колко струва; ако искате да купите къща определете каква част
от цената ѝ ще ви трябва за авансово плащане. За дългосрочни цели, като
пенсиониране ще трябва да направите по сериозен план (да пресметнете
колко пари ще са ви необходими да живеете комфортно 20 или 30 години,
след като спрете да работите) и също трябва да изчислите какви
инвестиции ще ви помогнат да постигнете целите си.
3. Поставяйте си срокове. Например: "Искам след две години да мога да си купя къща". Задайте конкретна дата за осъществяване на краткосрочни цели и се уверете, че целта е постижима в рамките на този период от време. Ако това не е постижимо за срока, който сте си дали вие просто ще се обезкуражите.
4. Изчислете колко ще трябва да спестявате на седмица, месец или от заплата, за да постигнете целта си.
Вземете всяко нещо, за което ще спестявате и пресметнете по колко ще
можете да започнете да заделяте. За повечето цели най - добрият начин на
пестене е да се заделя една и съща сума за даден период. Тоест, ако
искате да съберете 20 000 лева за авансовото плащане на бъдещия ви дом
за период от 36 месеца (3 години), ще трябва да пестите по приблизително
560 лева месечно. Но ако заплатата ви е 1000 лева или по малко може да
се окаже доста нереалистична цел, в такъв случай можете да коригирате
срока, който сте си дали, така че заделяната сума да не окаже огромно
влияние на месечния ви бюджет.
5. Правете си отчет на разходите.
Спестяванията се получават от две дейности и техните разлики: колко
печелите и колко харчите. Когато имате контрол върху това колко и за
какво харчите, тогава ще можете по - мъдро да преценявате разходите си.
Записвайте всичко, за което харчите за няколко седмици или месец.
Определяйте всеки разход: наем, застраховка за колата, вноска за колата,
телефонна сметка, сметка за кабелната, разходи за храна, гориво,
забавления и т. н. Дръжте малък списък в себе си по всяко време и
си изградете навика да записвате всеки разход и да пазите касовите си
бележки. Веднъж седмично нанасяйте малките списъци в месечния си отчет.
Ако го правите на компютър има доста програми, които да улеснят работата
ви.
6. "Изрежете" разходите си.
След няколко месеца отделете време за един сериозен преглед на вашите
месечни отчети и най - вероятно ще останете изненадани: 40 лева за
сладоледи, кафета и други глезотии, 20 лева глоби за неправилно
паркиране, 10 глоба в градския транспорт?! Сигурно забелязвате подходящи
разходи за изрязване? В зависимост от това колко спестявания са ви
необходими, може да се наложи да вземете трудни решения. Помислете за
вашите приоритети и съкратете тези разходи, които не са жизненоважни и
можете да живеете и без тях. Пресметнете, за една година, колко от
изрязаните разходи сте превърнали в спестявания и ще забележите, че
сумата е мотивираща да продължавате в същия дух. - Можете ли да се
преместите в по - малък апартамент или къща?
- Можете ли да
спестите от сметките си или да се откажете напълно от колата си? Или ако
в семейството ви има няколко автомобила, ще можете ли да се ограничите с
една?
- Можете ли да направите по - евтина застраховка?
Огледайте се и намерете най - добрата за вас цена. Разгледайте също така
и стоките с най - големи намаления.
- В магазините за дрехи се насочете към разпродажбите. Можете да си спестите 50 % от цената, а по някога и повече.
- Можете ли да живеете без сателинта телевизия?
- Можете ли да ограничите храненето по ресторанти?
7. Преразгледайте целите си. Извадете
разходите си (тези, без които не могат да се редуцират) от нетните си
приходи (след облагане с данъци). Каква е разликата? Съвпада ли с
поставената от вас цел? Нека да кажем, че месечните разходи са ви 380
лева, а заплатата ви е 500 лева, остават ви 120 лева, които да заделите
(спестите). Ако няма абсолютно никакъв начин да "напаснете" бюджета си с
поставените си цели, помислете внимателно за какво спестявате и
премахнете по маловажните или си поставете нов срок за изпълнение. Може
би ще се наложи да отложите закупуването на нов автомобил с една година
или ще решите че не ви е необходим по - модерен телевизор.
8. Определете си бюджет.
Веднъж успели да балансирате приходите си с поставените цели и
разходите си, така ще знаете всеки месец колко харчите от заплатата си
за всяко нещо или категория от отчета ви. Това е особено важно за
разходи, които всеки месец са различни, или за които знаете че ще е
необходимо повече време да се редуцират. Поставете си лимит "този месец
ще похарча не повече от 50 лева за кино, шоколад, заведения, кафе и т.
н.
9. Спрете да използвате кредитната си карта. Плащайте
за всичко в брой. Много е лесно да изхарчите повече, отколкото трябва,
когато плащате с кредитна карта или директно от банковата си сметка и
също така не забелязвате как се стопяват парите. Ако имате пари в брой
усещате когато парите ви намаляват. Можете дори да разделите в хартиени
пликове или друго определените суми за различните разходи, да им сложите
етикети (Ток, кино, храна, разни и др.). Като изваждате от плика сума
за определен разход виждате колко ви остават и също си припомняте за
вашите граници.
Кредитните карти не са
вродено зло, всичко зависи от самоконтрола. Ако ги ползвате разумно дори
можете да извадите и ползи от тях. Причината, поради която повечето
кредитни компании "правят пари" е защото хората изхарчват пари, които
нямат и не са техни. Освен ако не сте от хората, които стриктно запълват
лимита си всеки месец е по - добре да се откажете от така примамливите
оферти за кредитни карти. В противен случай се получава един омагьосан
кръг на внасяне, теглене и плащане на високи лихви.
10. Отворете си спестовна сметка.
Това ви позволява да следите по - добре вашите спестявания, ако ги
държите отделно от парите ви за харчене. Също така при спестовната
сметка получавате и лихва, която нямате в разплащателната си сметка.
Можете и да обмислите и варианти с по - висока доходност от спестовните
сметки.
11. Винаги плащайте първо на себе си.
Спестяването трябва да ви бъде приоритет, така че не си казвайте "ще
заделя на края на месеца, ако остане нещо". Отделяйте това което сте
преценили, че трябва да заделите в депозит, касичка или каквото ползвате
за спестяванията си, в първия момент, когато получите заплатата си.
Лесен и ефективен начин да започнете да пестите е просто да заделяте по
10 % от приходите си. Ако получавате 500 лева заплата означава, че ще
спестите 50 лева. А с тези 50 лева едва ли ще обеднеете повече, но ако
свикнете да го правите, когато се събере една по солидна сума, бихте
могли да я инвестирате в нещо или просто да постигнете по - бързо
поставените си цели.
12. Не губете кураж и не се отказвайте.
Сигурно си мислите, че това няма да ви направи богати, но за да стане
богат човек трябва да си изгради агресивен спестовен план и да се
придържа към него. Ще се изненадате колко пари можете да заделяте за
нещо далеч по значимо от това, което бихте си купили с краткосрочните
спестявания. Хубавите неща често изискват повече време и колкото по -
дълго спестявате, толкова по - голяма полза ще извличате от
спестяванията си.
Източник: WikiHow
Вижте още: Полезни съвети
събота, 19 ноември 2011 г.
Полезни съвети за по - големи спестявания
Полезни съвети:
- Всеки път, когато отидете да си купите нещо мислете за това, за което спестявате и приблизително какъв процент е равна цената му от досега спестените ви пари и в повечето случаи няма да го купите.
- Винаги надценявайте разходите и подценявайте приходите.
- Ако можете да си позволите да делите нещата, които имате като храната, жилищното пространство или уредите - направете го. "Каквото повикало, такова се обадило" особено, когато е между близки приятели и достатъчно скоро ще разберете, че и вашите приятели правят същото и всички имат полза от това.
- Грижете се за вещите си. По този начин ще ги подменяте по - рядко. Също така подменяйте вещите си само, когато е наложително. Например, само защото моторът на електрическата ви четка за зъби е развален не означава, че тя престава да функционира като четка. Продължавайте да я използвате и когато имате възможност да си закупите нова го направете или вижте дали старата има гаранция.
- Имате хоби? Удвоявайте средствата си. Важен навик при спестяването, ако имате хоби, като например сглобяване на модели самолети, албум с изрезки, колоездене, гмуркане и други, наложете си първото и най - трудно правило - колкото похарчите за вашето хоби, толкова да слагате при спестяванията си. Ако сте си закупили специални ръкавици за колоездене за 60 лева сложете и 60 лева при спестяванията си. Сериозно спестяване, нали? Опитайте се да удвоявате разходите! Този "спестовен план" ще ви доведе до две неща: спестявате пари редовно и бързо и ви показва колко точно харчите за вашето хоби, когато то ви струва двойно.
- Ако получите неочаквани средства сложете ги всичките или по - голямата част от тях при спестяванията си, но не спирайте да заделяте и обичайните си спестявания. Така ще достигнете целта си по - скоро.
- Старайте се да пазарувате с пари в брой, като винаги плащайте така, да да има ресто, което да заделяте към спестяванията. Ако е необходимо си направете касичка или буркан за монетите. Монетите и рестото ви може да не изглеждат незначителни, но с постоянно събиране във времето могат доста да ви помогнат като ги прибавите към спестяванията. Когато решите, че сте събрали достатъчно монети по - добре отидете в някоя банка и ги помолете а ви преведат същата сума по депозит или сметка, така че да не се изкушите да ги похарчите.
- Повечето хора могат да спестяват независимо от техните приходи. Когато се научите да спестявате по малко ще си изградите навикът за спестяване. Дори малки спестявания като 10 лева на месец ще ви научат, че не са ви необходими толкова пари, колкото си мислите.
- Ако нямате смелостта да закриете или унищожите всичките си кредитни карти можете да ги замразите (буквално). Сложете ги в буркан пълен с вода и го пъхнете във фризера. По този начин, когато изпитате нужда да се възползвате от кредитната си карта ще се наложи да почакате известно време докато тя се размрази, а през това време може да преосмислите и да осъзнаете, че нямате належаща нужда от това, което сте намислили да купувате.
- Ако получавате регулирани плащания, всеки път една и съща сума, ще е още по - лесно да изградите бюджета си. Ако приходите ви варират или работите на процент ще е по - трудно да предвиждате разходите си, защото няма да знаете кога ще получите приходите си или колко големи ще са те. Направете списък на разходите си и разпределете бюджета си по категории, сложете най - важните неща първи. Играйте на сигурно, приемете че така ще бъде известно време преди да получите отново пари.
- Използвайте утвърждения. Например, повтаряйте си твърдението докато то наистина придобие смисъл: Задлъжняването не решение!
- Наслаждавайте се на простите неща в живота. По време на "Голямата депресия" (1929 г.) хората не спрели да се забавляват, просто се забавлявали по не разточителен и скъп начин. Децата си играели със сапунени мехурчета, тинейджърите си организирали състезания по танци, всички играели на Монополи, редели пъзели, чели са книги, слушали са радио, събирали са се заедно да обсъждат философията или да се молят, да играят покер, да шият възглавници, да свирят на разни музикални инструменти и да танцуват. В онези дни, трябвало малко въображение и находчивост, за да се забавляват без да се мотаят из моловете. И вие може да направите същото. Много от приятелства и съюзи са формирани по време на "Голямата депресия", въз основа на тези дейности са издържали изпитанието на времето.
понеделник, 7 ноември 2011 г.
Работа или пари?
Смятам, че най - актуалната тема напоследък след избори 2011 е пари във всичките им форми и значения. Затова създадох този блог, в който аз и Вие да разсъждаваме върху така наболелия проблем, а именно търсене на работа, надомна работа, как да изкарваме пари от нещо допълнително и други.
Работа или пари?
Доста от Вас, които четете най - вероятно ще отговорят - и двете. Други ще кажат, за да имаме пари трябва да работим усилено, а останалите ще изберат парите да работят.
Аз преминах и през трите групи. Първо, когато бях на 16 години си мислех, че парите идват заедно с работата, имаш ли работа имаш всичко. Е да, до известна степен е така, но уви работата не винаги значи изкарване на пари и затова преминах към втората група, реших да работя повече, за да изкарвам повече пари, ама нещо дет' се вика и така не става, работих 10 години и не спестих/спечелих никакви пари, защото заплатата, която ми даваха ми беше напълно достатъчна, че да не се замисля, че видиш ли някой ден мога да остана без нея - ЗАПЛАТАТА. Естествено се появиха кредитните карти, потребителските и други кредити, за които всички си мислим, че ни правят "богати", а всъщност ни водят към дъното :). Мдааааа, ще трябва и да ги връщаме от същата тая заплата, която ни стигаше и бяхме доволни от нея. Тя вече отива за вноска за първата, втората, третата и четвъртата кредитна карта и да не забравяме вноската за потребителския кредит, който сме изтеглили с идеята да рефинансираме стария... И какво се получава запалата от да речем 1000 лева се дели на ~ 300 лв вноски кредитни карти (внасяш - теглиш), 300 лв вноска кредит, останалите 400 лв отиват в гориво за колата, битови сметки, храна (евентуално) и ако също така евентуално е останал някакъв лев то той отива за "социален живот". На някой остана ли му нещо от заплатата? Защото аз вече взех заем преди 15 дни, който ще върна от следващата заплата :).
И така идва 2008 година - кризата започва, цените на пазара се вдигат с цел "българинът да извади спестяванията си и да не усетим толкова силно кризата...". Да, ама не! На БългаринЪт не са му останали спестявания, още повече на българина, който взима 350 - 500 лв заплата и се грижи за дом и деца и няколко стотин хиляди "безработни" и също толкова братя роми!
Такааа.... да продължа за себе си. 2011 година оставам безработна защото се оказва, че взимам пари на заем, за да ходя на работа!?!? Надявам се от Агенцията по заетостта (АЗ) да ми предложат някакъв курс, обучение или РАБОТА - и тук ударих на камък! Банките обаче не ги интересува това! Те си искат тяхното и с право!
И така откакто съм безработна преминах в третата група искам парите да работят за мен в бъдеще! Но как? Инвестиране? Но с какво? Има хиляди сайтове, които ни съветват как да инвестираме 20000, 50000, 100000 хиляди лева, но никъде не видях сайт в който да ме посъветват как да започна от начало и как да влагаме аз или някой работещ 20, 50, 100 лева трудно отделяни всеки месец от заплатата, така че да ни носят някакви пасивни доходи и съответно някой ден от микро инвестиции да се насочим към по - големи такива.
:)
Поздрави на всички и споделяйте идеите си!
Работа или пари?
Доста от Вас, които четете най - вероятно ще отговорят - и двете. Други ще кажат, за да имаме пари трябва да работим усилено, а останалите ще изберат парите да работят.
Аз преминах и през трите групи. Първо, когато бях на 16 години си мислех, че парите идват заедно с работата, имаш ли работа имаш всичко. Е да, до известна степен е така, но уви работата не винаги значи изкарване на пари и затова преминах към втората група, реших да работя повече, за да изкарвам повече пари, ама нещо дет' се вика и така не става, работих 10 години и не спестих/спечелих никакви пари, защото заплатата, която ми даваха ми беше напълно достатъчна, че да не се замисля, че видиш ли някой ден мога да остана без нея - ЗАПЛАТАТА. Естествено се появиха кредитните карти, потребителските и други кредити, за които всички си мислим, че ни правят "богати", а всъщност ни водят към дъното :). Мдааааа, ще трябва и да ги връщаме от същата тая заплата, която ни стигаше и бяхме доволни от нея. Тя вече отива за вноска за първата, втората, третата и четвъртата кредитна карта и да не забравяме вноската за потребителския кредит, който сме изтеглили с идеята да рефинансираме стария... И какво се получава запалата от да речем 1000 лева се дели на ~ 300 лв вноски кредитни карти (внасяш - теглиш), 300 лв вноска кредит, останалите 400 лв отиват в гориво за колата, битови сметки, храна (евентуално) и ако също така евентуално е останал някакъв лев то той отива за "социален живот". На някой остана ли му нещо от заплатата? Защото аз вече взех заем преди 15 дни, който ще върна от следващата заплата :).
И така идва 2008 година - кризата започва, цените на пазара се вдигат с цел "българинът да извади спестяванията си и да не усетим толкова силно кризата...". Да, ама не! На БългаринЪт не са му останали спестявания, още повече на българина, който взима 350 - 500 лв заплата и се грижи за дом и деца и няколко стотин хиляди "безработни" и също толкова братя роми!
Такааа.... да продължа за себе си. 2011 година оставам безработна защото се оказва, че взимам пари на заем, за да ходя на работа!?!? Надявам се от Агенцията по заетостта (АЗ) да ми предложат някакъв курс, обучение или РАБОТА - и тук ударих на камък! Банките обаче не ги интересува това! Те си искат тяхното и с право!
И така откакто съм безработна преминах в третата група искам парите да работят за мен в бъдеще! Но как? Инвестиране? Но с какво? Има хиляди сайтове, които ни съветват как да инвестираме 20000, 50000, 100000 хиляди лева, но никъде не видях сайт в който да ме посъветват как да започна от начало и как да влагаме аз или някой работещ 20, 50, 100 лева трудно отделяни всеки месец от заплатата, така че да ни носят някакви пасивни доходи и съответно някой ден от микро инвестиции да се насочим към по - големи такива.
:)
Поздрави на всички и споделяйте идеите си!
неделя, 6 ноември 2011 г.
Късно ли е да...?
Късно ли е да...?
Всеки човек по света поне веднъж в живота си се е питал късно ли е...? Всеки един от нас поне веднъж си е казвал „на мен вече ми е късно да...”, „късно е да мисля за щастие”, „късно е да бъда богат”, „късно е да мисля повече за себе си”, „късно е да отгледам дете”, „късно е да започна от начало”, „късно е да отслабвам”, „КЪСНО Е!”.
Повечето вече изгубиха смисъла на думата „късно”, след толкова повторения, нали? Да, така е и в живота, постоянно си повтаряме нещо, докато не изгубим смисъла и след това вече си го повтаряме по навик без да се замислим, че това дали е късно зависи единствено и само от нас самите. Ние избираме дали да се борим за това, което ще ни направи щастливи. Някои дори забравят да мислят за това, което ще ги направи щастливи, защото са свикнали да се страхуват и да се примиряват, че „така ми е писано” или „това е пътя, който ми е предопределен” (WTF?!?!?!). Навикът да се страхуваме. Страхуваме се от това, че животът си тече година след година, а ние продължаваме да се страхуваме от... самия страх. Въпреки че живеем в свободен свят ние сме роби, роби на страховете си!
Не трябва да забравяме, че винаги има няколко пътя, по които да тръгнем, а ние избираме сами по кой от тях да вървим. Сами създаваме тези страхове, които ни обсебват до толкова, че да забравим мечтите си. А не са ли мечтите тези, които ни карат да вървим напред? Защо тогава предаваме мечтите си на страховете – защото може би е вече късно за мечти? Защо се отказваме от тях така лесно или е по – лесно да се откажем, отколкото да се борим? Защо след като не постигнем желаното се отказваме още при първия опит? Отговорът на всички тези въпроси и на още много е – защото се страхувам! Трябва ние да подчиним страховете си, а не те нас! Или казано по друг начин да живеем на пук на страховете си.
Хайде да си зададем въпроса колко време и енергия използваме в това да мислим дали е късно за нещо или дали сега му е времето. Много? А някой запита ли се „Как мога да постигна това”? Дали, ако мислим повече за това как да постигнем мечтите си, от колкото дали ще успеем или дали е късно за постигането им ще се почувстваме по – добре и ще постигнем повече в живота си? Аз мисля, че отговорът е категорично ДА! Защото, когато си мечтаем за нещо и си кажем „това никога няма да стане” ние спираме да мислим и просто се примиряваме с това и продължаваме да живеем със страховете си. Когато мислим повече за това как да разрешим даден проблем или как да постигнем дадена цел (мечта), въпреки страха, ние вече сме на половината път до решението. Времето, което използваме да мислим „как” е оползотворено много по – добре от времето прекарано в самосъжаление и отрицание на нашите качества – то е загубено и никой няма да ни го върне!
И за това е по – добре късно, отколкото никога!
Абонамент за:
Публикации (Atom)