Късно ли е да...?

Късно ли е да...?

Всеки човек по света поне веднъж в живота си се е питал късно ли е...? Всеки един от нас поне веднъж си е казвал „на мен вече ми е късно да...”, „късно е да мисля за щастие”, „късно е да бъда богат”, „късно е да мисля повече за себе си”, „късно е да отгледам дете”, „късно е да започна от начало”, „късно е да отслабвам”, „КЪСНО Е!”.

Повечето вече изгубиха смисъла на думата „късно”, след толкова повторения, нали? Да, така е и в живота, постоянно си повтаряме нещо, докато не изгубим смисъла и след това вече си го повтаряме по навик без да се замислим, че това дали е късно зависи единствено и само от нас самите. Ние избираме дали да се борим за това, което ще ни направи щастливи. Някои дори забравят да мислят за това, което ще ги направи щастливи, защото са свикнали да се страхуват и да се примиряват, че „така ми е писано” или „това е пътя, който ми е предопределен” (WTF?!?!?!). Навикът да се страхуваме. Страхуваме се от това, че животът си тече година след година, а ние продължаваме да се страхуваме от... самия страх. Въпреки че живеем в свободен свят ние сме роби, роби на страховете си!

Не трябва да забравяме, че винаги има няколко пътя, по които да тръгнем, а ние избираме сами по кой от тях да вървим. Сами създаваме тези страхове, които ни обсебват до толкова, че да забравим мечтите си. А не са ли мечтите тези, които ни карат да вървим напред? Защо тогава предаваме мечтите си на страховете – защото може би е вече късно за мечти? Защо се отказваме от тях така лесно или е по – лесно да се откажем, отколкото да се борим? Защо след като не постигнем желаното се отказваме още при първия опит? Отговорът на всички тези въпроси и на още много е – защото се страхувам! Трябва ние да подчиним страховете си, а не те нас! Или казано по друг начин да живеем на пук на страховете си.

Хайде да си зададем въпроса колко време и енергия използваме в това да мислим дали е късно за нещо или дали сега му е времето. Много? А някой запита ли се „Как мога да постигна това”? Дали, ако мислим повече за това как да постигнем мечтите си, от колкото дали ще успеем или дали е късно за постигането им ще се почувстваме по – добре и ще постигнем повече в живота си? Аз мисля, че отговорът е категорично ДА! Защото, когато си мечтаем за нещо и си кажем „това никога няма да стане” ние спираме да мислим и просто се примиряваме с това и продължаваме да живеем със страховете  си. Когато мислим повече за това как да разрешим даден проблем или как да постигнем дадена цел (мечта), въпреки страха, ние вече сме на половината път до решението. Времето, което използваме да мислим „как” е оползотворено много по – добре от времето прекарано в самосъжаление и отрицание на нашите качества – то е загубено и никой няма да ни го върне!

И за това е по – добре  късно, отколкото никога!